09 юли 2013

Легендарно градска

Искам да ви запозная с една жена. Заради статута й на very important person (сиреч ВИП) и от съображения за сигурност, имената на героинята в тази история са сменени. За да не я наричаме госпо‘ица, пардон, госпожица Хикс, Игрег, Алфа, Омега иии други мастни киселини – избрах нещо малко по-дълго, но доста запомнящо се. Моля за вашето внимание.

И така, уважаеми, представям Ви госпожица, пардон, госпо‘ица Неебавка Башнезаинтересована.

Тя отговаря напълно на изискванията за длъжността градска легенда и по двата основни компонента. В смисъл че… е легендарно тъпа… и че това го знае целият град. Майка й, баща й, баби, лели, гаджетата й… Знаеше го даже тя самата.

Със същия успех Неебавка можеше да мине и за селска легенда, но тя гордо изтъкваше потомственото си „софийско жителство“ във всяка от рекламните паузи на „Столичани в повече“. Гледаше сериала с твърдото убеждение, че това всъщност е риалити формат на БиТиВи-ту. А риалитито беше, че тя самата „мйекаше“ повече от пиян руснак в Златни пясъци. Къмто 12 сутринта, тъкмо по право пладне…

Чудовищно оглушителната й редукция се коренеше, както всички неизлечими проблеми, в детството. Първите 17 години от живота си тя прекара предимно при баба си в Бургас и леля си в Русе [руси]. Това обясняваше, ако не всичко, то поне достатъчно. После родителите й се възползваха от опцията ранно пенсиониране и тя заживя окончателно в столицата.

Имаше и добри страни в това да си дъщеря на старша стюардеса и главен пилот. Въпреки че не беше вече на работа, баща й не се задържаше много вкъщи. Макар и пенсиониран, поне още десетина години командирът можеше да вдига самолета без медикаменти. И затова не пропускаше възможността да… каца на различни летища. Докато може.

Майката на г-ца Неебавка – г-жа Башнезаинтересована – влагаше сърце, душа иии… някои други органи по на юг, да оправдае измислената си фамилия. Тренираше тенис по цяла сутрин, докато не се умореше да изпуска топки. После продължаваше да тренира с младия си инструктор, вече без да му изпуска топките. Тия, които й е подал, де.

В такава среда нашата легендарна героиня Неебавка отрано се научи да не я еее…нтересува нищо. Другите така казваха. А нея всъщност я интересуваха доста неща. Тя отлично знаеше, че не е много умна, но пък не смяташе това за жизнено необходимо. Знаеше също, че като не е умна, трябва поне да е красива.

Затова още преди да навърши осемнайсет, вече беше похарчила половината декларирани спестявания на баща си из реномираните столични операционни за „еластична хирургия“. Пардон, естетична. Често бъркаше двете думи, защото й звучаха еднакво. Също така смяташе магистранта и магистрата за едно и също лице, важно за държавата. Абе, нещо като президента. Ама Росен. Предният не я кефеше, защото много се сопкаше на Бойко. А Бойко за нея беше… идеалът. Истински мъж!

Но да се върнем на естетичната, пардон, на еластичната хирургия. На 15, докато още живееше в Руси, Неебавка реши, че не може повече да гледа този нос в огледалото. Не и всяка сутрин. Беше си втълпила, че гърбицата му хвърля сянка върху цялото й лице. И действително: в час по физическо тъпата Емилия я беше накарала да застане на слънце в центъра на игрището. За да се ориентирала колко е часът. Дванайсет часа и няколко международни разговора с родителските тела по-късно Неебавка вече беше в приемната на млад лекар и, въпреки опашката, НАСТОЯВАШЕ да бъде прегледана по спешност.

Тогава не искаше нищо друго освен нос като на кака си Анджелина. Онази, на Брад Пит Анджелината. По-скоро получи такъв като на леля си Ангелина. Онази, на Бай Петър Ангелината. Долу, от плод-зеленчука. Нооо… какво да се прави! Казахме, че тогава хирургът още не беше опитен. Младият д-р Хленчев…

На следващата година обаче Неебавка реши, че ще даде на доктора втори шанс. Този път с нещо по-лесничко. По това време ходеше с оня пропадняк – Жоро Големия. Беше по-тъп дори и от нея, даже тя го забелязваше. Но пък му викаха така не интелекта, нито пък заради височината му. Или поне не заради вертикалната му височина. Жоро Големия.

Та той й беше казал, че ако си напълни устните ще го кефи повече, когато му… дава целувки. Навсякъде. Иначе размерът на сутиена не бил проблем – харесвал едната да му се събира в шепата. Или, както той казваше, „у лапата“. Така първите кубици небиологична течност навлязоха в тялото на Башнезаинтересована чааак на 16 годишна възраст.

Е, хубаво, де. Обаче догодина Жоро Големия тръгна на фитнес. И тогава това, че обичаше да пошляпва момичето си по време на секс, се оказа видимо. И не само по време на секс. Толкова видимо, че баща й, командирът, се наложи да се обади на едни момчета. Ама така им се обади, че Жоро прекъсна тренировки за две години. Те го пратиха да върви по дяволите, а той, горкият, сам успя да стигне само до тоалетната. При това – едва на третия месец.

Същата година в живота на Неебавка се появи Жеко Белега. Никой не знаеше ни откъде, ни от какво му е белегът. Само че за нея той беше мъжЪТ. С главно А накрая. Водеше я по ресторанти, купуваше й бижута, дрешки, обувки… Абе, изобщо всичко, което една жена можеше да иска от един мъж. Ходеха редовно в Албена и даже веднъж в Дубай, купи й кола и й плати книжката, записа я да учи Психология и се погрижи за дипломата… За един осми март даже й подари цветя, макар тя да смяташе това за отживелица.

„Да можеха всичките тия цветя и гюрлюци да стават после и за салата... Купи ти го, подари ти го; порадваш му се, па после го понакълцаш. И тъй, с олио и може с малко от балсамикото. Букета да накълцаш, де, не мъжа...“

Това записа Неебавка в дневника си вечерта на осми март. Обичаше милото си дневниче, но откак заживя заедно с Белега много рядко пишеше в него.

А заживяха заедно чак няколко години след като тя се премести окончателно в София. Преди това късаха няколко пъти. И после пак се връзваха един друг, във всеки възможен смисъл. Тя му изневеряваше зад гърба, той й изневеряваше пред очите. После четиримата заедно се прибираха в мезонета на Жеко и откарваха там, понякога с дни.

Пък и Жеко Белега, и Неебавка Башнезаинтересована имаха нужда от разнообразие. Най-вече тя, защото у него имаше една малка подробност. И тъкмо тази МАЛКА подробност я подтикваше от време на време да се вижда и с други мъже. Както и да си направи НЕмалка колекция от по-големи играчки. Подробности… Ама и двамата си го знаеха. И си се обичаха. Истински.

Някъде там тя отдавна не беше на 17
и вече живееха заедно.

Май през седмата година на познанството им Жеко я склони да се обадят отново на д-р Хленчев. Той вече имаше модерна „еластична“ клиника, а билбордове му благодаряха от улиците на всички по-големи градове. За консултация се чакаше с месеци, за операция поне половин година. Но, както отбелязахме в началото, г-ца Башнезаинтересована носеше статут на Ви Ай Пи. Пък и беше една от първите му клиентки.

Затова, след един телефонен разговор и кратко изчакване докторът да се върне от вилата си в Бали, Неебавка подуши упойката. Допълнителните кубици ВИП, тъй като бяха доста щедро изчислени,

бързо очертаха новия й образ на секс дива. Най-вече защото те самите се очертаваха. Ама така се очертаваха, че караха собственичката си да върви не едни, а направо три чифта гърди напред.

Самата Неебавка свикна трудно с новите си придобивки, но знаеше, че те са важни. Знаеше, че те са инвестиция. От майка си, опитната стюардеса и любител тенисист, тя беше научила един много важен урок:

че вратовръзката е едва третото нещо, за което можеш да водиш един мъж. А за да не се налага да го душиш с нея, нито да го стискаш за носа – остава първата позиция: умело да го дърпаш за това, което има за дърпане малко под кръста.

Това бяха точните думи на майка й. Каза й ги още когато беше на 13 и вечеряха само двете в ресторанта на летище София. Патицата в сос от синьо сирене май тогава не й понесе. Затова се наложи да ползва от служебните хартиени пликове на майка си. Общо три пъти.

И така, повече от десет години след като получи най-ценния съвет, който може да даде една майка на дъщеря си, Неебавка вече беше подсигурила големите… дръжки. С тях не просто щеше да води мъжа си за… под кръста. Нещо повече – дълго време той сам щеше да си се придържа към тях. За доказателство имаше цели два големи аргумента. Големи, че и очевидни.

И така… Неебавка, Жеко, нейните две грандиозни и неговото скромно преимущество трупаха слава (но и амортизация) към активите и пасивите на двойката. Издигаха ги в очите на първокурсниците, така да се каже. На младоците и друго им се издигаше. Какичката странно им напомняше на емблематичната реклама за Жулиета, Ромео и за балкона, на който той иска да скочи. Все пак Башнезаинтересована официално си беше госпожица. Беше, че и все още е. А младите са си млади. И бързо им става… горещо.

Студентски град се беше превърнал в кварталния Слънчев бряг за двамата влюбени. Първокурсничките също се радваха на Жеко и за кратко му вдигаха акциите. Ама то пък на него за колко да му ги вдигнеш, след споменатата малка… подробност. Добре поне че изглеждаше доста прилично. С дрехи, а сигурно даже и без горнище.

Парадоксално, любимата песен на Жеко Белега беше тая на Криско, за почивните дни. Макар че частта „с големи портфейли и малки слипове“ всеки път нанасяше здрави удари по достойнството му, останало малко.

Това е то пример за широкоскроеност – софиянци, които се смеят на Столичани в повече, а като спрат телевизора – палят към Студентски град. Да се смесят с провинциалистите за… културен обмен. Ето така, уважаеми, се раждат легендите. Градските. И селските.

Славни времена бяха тогава,
доста продължиха, но и отминаха.

Финансовата криза изсмука всичките пари на Жеко по-бързо, отколкото д-р Хленчев изсмукваше мазнините от изваяното дупе на жена му. След рецесията жековият строителен бизнес зина като черна дупка и не остави след себе си никакви солидни предметни собствености. Нито движими, нито недвижими. Можеше да останат поне имплантите на Неебавка, но дори те бяха подменени. Оказа се, че са от експлозивната партида.

И тъй… Легендата за живота на градската легенда Неебавка Башнезаинтересована завърши безславно. И много, много нелегендарно. Тя отвори козметичен салон в приземния етаж на бащината си къща. Добре че компасът на баща й все още нацелваше къде е североизток, макар и вече с хапченца. Това й осигуряваше текучество от застаряващи жени, които вярваха, че тя ще им върне младостта. Макар всички отлично да знаеха, че младостта не е вечна, а те своята са я оставили в някой хотел още в средата на осемдесетте.

Освен това Командирът уреди Жеко Белега да получи едно от кафенетата на новия терминал. Той самият участваше в някакви далавери със самолетно гориво, откъдето падаха само по 2-3 хиляди на месец. Съвсем скромна работа. Имаше обаче да изплаща толкова много дългове към банките, че направо му идеше да го пие тоя керосин, не да го търгува.

Старшата, а и единствена законна госпожа Башнезаинтересована, вече не въртеше млади гаджета. И не си играеше с топки. За тенис. Веднъж си навехна китката и получи хронично ставно възпаление. Оттогава единственото, което въртеше, бяха чорапите на мъжа си в пералнята.

Докато пилеше и лакираше чужди нокти (и се радваше на интерес от най-различни видове гъбички), Неебавка имаше време да помисли над доста неща. И всъщност осъзна, че легендарно градските й спомени далеч не са всичко, което има.

Тя все още боготвореше баща си като малко момиченце, беше влюбена в мъжа си като тийнейджърка и споделяше с майка си като с приятелка.

Кое е по-важното? И какво като легендата й умря в града?…


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?