14 ноември 2013

Да те намушкам ли, или само да те пребия?

Снимка: Стефан СтефановГоворя си с майка ми. Разказвам й за новата сила на протестната вълна, довела до грозни сблъсъци. Казва ми да се пазя. Обяснявам, че не от протестиращите трябва да се пазиш вечер в София. Най-малко от протестиращите трябва да се пазиш.

Вечер в София вече трябва да се надяваш да се прибереш по светло. Което няма как да се случи, защото, по неволя, то пък взе да се стъмва твърде рано. Вечер вече в София да обходиш широкия център стана по-опасно от среднощна разходка в крайните квартали. Да замръкнеш неусетно е безразсъдно като игра на руска рулетка с поне два заредени патрона. И двата патрона всъщност (по-често) са ножове…

Напълно случайно и съвсем набързо си се озовал на малката разбита уличка. Тъмна като камилски задник, ама иначе в центъра. С облекчение установяваш, че може да не знаеш накъде води, но поне не е задънена. Секунда и половина по-късно забелязваш огромния пръст на съдбата. Насочен право към теб и видимо среден. Хубавото на улиците без изход е, че на тях можеш да бъдеш нападнат само от една страна. Иначе е възможно да те обградят от цели две.

Ако си някъде в централната част на европейската ни столица може случайно да станеш ножарско точило на поне два контингента. Времето спира и със същия си среден пръст съдбата мята монета. Българска, еднолевова. На реверса Св. Иван Рилски получава световъртеж. Преобръща се седем магически пъти и изборът е направен.

Изборът дали на мръсната уличка ще те наръга гладен нелегален имигрант заради съкровището от 20 кинта в джоба ти. Без статут, без документи, без законен начин да изкара пари за баничка с извара и боза от вчера, дори ако иска да го направи.

Снимка: Стефан Стефанов

Или ще имаш късмета да попаднеш на българи патриоти, които леко ще те понадупчат в гръб с десетина-двадесет удара, щото си им заприличал на чужденец? Но понеже сме една кръв и понеже са ти братя – не бой се, няма да умреш. Мушкат бързо и енергично и бързат да не им видиш лицата, защото може би не са успели да те заколят докрай. Може и да оживееш. Освен ако кръвта ти не изтече по паветата преди някой да те намери. Иначе – бам в интензивното и до няколко месеца си готов за нова разходка из центъра.

Спокойно обаче.

Този път ти провървя. Монетата не пада на нито една от страните си, преди да се търкулне достатъчно далеч. Хукваш да я гониш и вече си на светло. Светлината пази от оставените да живеят в мрака. Тази година си късметлия. Тази година търсят мургави чужденци. С по-арабски черти (каквото и да значи това обобщение).

Догодина обаче внимавай. Може да се окажеш твърде светлокос и твърде белокож. А тогава може да е ловен сезон за… руснаци под прикритие, които заплашват majka bulgaria, прокламирайки енергийните интереси на федерацията. Или пък за немци – заради езика, който ползват. Та това със сигурност е таен код. Един истински, говорим език просто не може да звучи така.

Засега си прибери левчето. Или го дай на уличния музикант.

Абе, тоя к‘ви неща свири?
На американски?
Май не е българин…

Я най-добре лева го дръж в джоба до сърцето си. Да може, като по филмите, ако тръгнат да те намушкват – той да поеме удара.

Шегуваме се. А си е за плач. Ама за плач със сълзи. Плачеш, докато мислиш над дилемата на българския полицай. Дали да те пази от пребиване по малките улички, или да те пребие пред Народното събрание? Кого всъщност да пази: политиците от хората или хората от политиците; българите от бежанците или бежанците от българите; или бежанците от нелегалните имигранти? И как?! Как?! Как?!?!?... Как да ги различава?

Моли се, ако ще те дупчат, първо да го отнесе Св. Иван Рилски в джоба ти. Моли се, ако те бият, да не удрят много по лицето. Моли се, ако човещината все още се намира на пазара, тя да струва повече от един ръждясал български лев. Моли се, ако ни е останало някакво състрадание, то да не е само за българи. Ако пък е – моли се много да приличаш на такъв. Иначе – лошо…

--
снимките са от профила на Стефан Стефанов


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?