09 декември 2013

Каквито са всички истини

Не санирай фасадата на клетката, в която си заврял Душата си. Остави отнякъде да духа. Да се проветрява. Да влиза въздух. Ветровете не са лошо нещо. Не само защото те носят Промяната. След вятъра хем си си ти, хем не си вече същият. Тройният стъклопакет не пази само от студа. Пази и от света. Света от нас и нас от него.

Настройваш аларма, за да се събудиш. Пиеш кафе, за да не заспиш. После хапче за сън, защото не можеш да заспиш. А си настроил алармата. След това хапче за нерви. И алармата пак звъни, и отново ти се спи. Наливаш кафе и вече си нервен. Пушиш, за да се успокоиш. Дишаш по малко, да има и за другите. Original image: On Flickr by Rafael MonteiroЗапочваш да лекуваш дробове. Харчиш главно за кафе, цигари и лекарства. И за бира, но тя поне не е вредна. Правела шкембе. Глупости. Шкембето е от мезето. Пивото лекува бъбреци.

Обаче…

Куклата, дето я прибра само защото е по-евтина от надуваемите в сексшопа, не е доволна. По-евтина е, но е също толкова бездушна. Също толкова надута. И също толкова надуваема. От тях я различава само кожата. Нейната е почти като човешка. Реалистична на допир. Последната натурална облицовка на целия тунинг отдолу.

На нея, на муцката, й пречело шкембето. Твоето. Щяла да ти заеме и сутиен. Сякаш не ги плащаш ти, така или иначе. Решаваш, че ще спираш бирата. Минаваш на твърдо. Припомняш си какво е махмурлук. Нямаш шкембе, но вече ядеш шкембе.

Мазничко. И с чесън. С чесън, а в главата ти – мармалад.

Не санирай фасадата на клетката. Така въздухът под налягане ще изгуби налягането. Ще има откъде да излезе и никога повече няма да се върне.

И пак оттам ще влезе нов полъх, който може да промени живота ти. Да покаже на Душата ти, че и тя е вятър. И че може спокойно да минава през решетките. Да й покаже, че когато излезе навън гола, тя пак не е беззащитна. Просто защото не е сама.

Не санирай.

Без муцки. Без тунинг. Без дрехи.

Голи, каквито са всички истини.


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?